20 въпроса: Явор Гечев

Напомня на доктор Дулитъл, без да е лекар, главно заради умението си да общува с животните и да предаде техните нужди.

 

Явор Гечев от Фондация „Четири лапи“ много напомня доктор Дулитъл, без да е лекар, главно заради умението си да общува с животните и да предаде техните болки и нужди на хората, а и заради благия си характер.

Завършил е Колеж по маркетинг, търговия и мениджмънт и английска филология в СУ. Вече тринадесет години се е посветил на работата си в „Четири лапи“, където ръководи отдел „Комуникации“. Свободното си време прекарва предимно в разходки из планини и паркове с Гарибалди и Шерлок – двете спасени от него кучета, въпреки че не му остава много време за обикаляне на въздух, защото от 2005 г. администрира съвсем доброволно и безвъзмездно сайта www.bezdom.info. На него спасени от улицата животни успяват да намерят своите хора.

В момента Явор Гечев отчита ръст на осиновяването, но не е сигурен дали заради наложената изолация по време на пандемия и съпътстващата я самота или заради сезона – през пролетта традиционно повече хора са склонни да приютят в дома си животни. По повод най-новата информация, че котките могат да се разболеят от COVID-19, и единичните случаи на заразени котки, при които са открити антитела, Явор напомня, че според проучванията, за да се зарази котка, тя трябва да е изложена на много голямо количество от вируса. „Обратното – котка да предаде вируса на човек – досега не се е случвало“, коментира той.

 

Като какъв човек се определяте?
Импулсивен. Инат и темерут.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
Че нещата в крайна сметка полека-лека се оправят. И че най-големият бич за човечеството (ще ме извинявате за клишето) е невежеството.

Любимият ви момент от деня?
След приключването на работния ден, когато мога да се насладя на разходка с кучетата в парка. И на бира от някое от заведенията в Борисовата градина.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Балансирането между емоциите и здравия разум. И опасността да претръпнеш и да спре да ти пука.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Това е лесно, защото няма дете, което да не обича животни: Помагаме на животни, които са били наранени от лоши хора.

Как си почивате?
Трудно. Опитвам изцяло да се откъсна от всичко, като пътувам, чета книга, гледам футбол (само английски, другите първенства са прекалено бавни и натоварващи) или просто гледам в една точка (по възможност с чаша бира или бяло вино в ръка).

Какво ви зарежда?
Свободата да правя това, в което виждам смисъл. И да виждам резултата от работата си.

Какво ви разсмива?
Класическият британски хумор (най-вече черният хумор и самоиронията). Любимият ми комедиен сериал е „Ало, ало“, имам всичките епизоди, които мога да гледам постоянно и да се заливам от смях.

Какво ви натъжава?
Посредствеността и бездушието.

Какво ви вбесява?
Глупостта, жестокостта и интригите. И трите нямат граници за съжаление.

Личност, на която се възхищавате?
В момента на Юрген Клоп – прагматик и перфекционист, който никога не се задоволява с постигнатото.

Кое свое качество харесвате най-много?
Упоритостта и откровеността.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Ще ми се да не съм толкова импулсивен, когато някой ми къса нервите.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Да мога да убивам със сарказъм.

Последният подарък, който направихте?
Фурми и ръчно изработени глинени фигурки от пирамидите в Мерое от пътуването ми до Судан за близките ми.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Сайтът за търсещи дом животни www.bezdom.info, който администрирам, сайтовете на bTV, „Дневник“, „Медиапул“, „Свободна Европа“, „Гардиън“, Би Би Си – за последни новини. Всичкото останало съдържание вече е в приложения за телефона. Там най-често освен фейсбук и инстаграм ползвам Help-a-paw – едно чудесно приложение за търсене на помощ за пострадали животни.

Къде бихте искали да живеете?
Още не съм открил перфектното място, идеалното би било хем отдалечено от хорските тълпи, хем не съвсем изолирано от цивилизацията. Засега от местата, където съм бил, в класацията водят Троян, Грьонинген, о-в Липси, Ферара и Пиза. Е, добре де, и Рим, Болоня, Бергамо и Генуа, но с уговорката, че са най-красиви извън туристическия сезон. Като цяло най-важното е да не се сблъсквам на улицата със страдащи животни и човешка жестокост.

Коя е последната книга, която прочетохте?
„Уханно пристанище“ на Джон Ланчестър, 14 години след като си я купих… Толкова по въпроса остава ли ми време за четене.

Най-интересното място, на което сте били?
Закритият пазар в Ербил, столицата на Иракски Кюрдистан. Уникално място, един лабиринт в центъра на града, в който човек може да се изгуби и да прекара неусетно часове в зяпане, но също така може да намери абсолютно всичко. Също и разположеният на границата със Сирия турски град Килис, със своите над 40 джамии, повечето от които строени през XVI-XVII в., с цветовете си и смесицата на различни култури, уникалната баклава с шамфъстък и, разбира се, пазара, където освен традиционната ширпотреба човек може да намери и много занаятчийски работилнички.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Прави каквото трябва, пък да става каквото ще. Много тривиално, нали? И нещо по темата, с която се занимавам ежедневно: Не всяко семейство заслужава да има куче, но всяко куче заслужава да има семейство.

Източник: capital.bg
Снимка: Надежда Чипева