Стелла Николова: Кучетата в античността и тяхната роля

В специалното ни интервю за “Осинови.ме” ще Ви запознаем с интересен млад учен. Стелла Николова е дипломиран бакалавър по “Археология” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Темата на нейната бакалавърска теза е “Кучетата в Древна Тракия и тяхната роля”. В момента Стелла прави магистратура по Археозоология в Единбургския университет.  

Откъде и кога се появи интересът Ви към археологията и животните като тема в нея? 

Може да звучи банално, но археологията ми е страст от дете. Един от най-ярките ми спомени е по време на море с родителите ми в Балчик, когато се натъкнах на разкопките на новооткритият храм на богинята Кибела. Още помня колко се развълнувах, когато извадиха една от статуите.
Винаги съм харесвала и животни. Любима ми беше една енциклопедия за различните породи кучета, която имаше въведение за кучетата през древността. Комбинацията на двете се заформи покрай една студентска конференция по археология в Англия, където панела за дискусия бе “Човешки и животински взаимоотношения през древността”. Темата ми допадна и започнах да събирам информация, която прерастна в бакалавърската ми работа.

Сподели някои интересни факти за кучетата в античността и тяхната роля.

В античността кучето е особено животно. За разлика от селскостопанските животни, то не е ресурс. Обръщайки внимание на гръко-римските писмени извори, ясно се открояват няколко тенденции, касаещи ролята на кучето. Според първата, кучето е животно, свързано с мистичното и зловещото. То е “атрибут” на богинята Хеката, която е гръцката богиня на магията, духовете и сенките. Поради тази причина в някой градове кучетата не са били допускани до светилищата, но в други те се явяват като пазители именно на свещеното пространство. С тези две роли, естествено трябва да споменем и митологичния Цербер – триглавото куче пазител на царството на сенките. Но освен с царството на сенките, образът на кучето се свързва и с позитивни функции. Даже на надпис от един от храмовете на Асклепий, богът на медицината, се споменава, че кучета са ближели раните на поклонниците, тъй като слюнката им е била считана за лек.   

Освен това кучетата заемат и важна роля в ловуването. През Античността лова е основно занимание на аристократите. Ловът на определени животни е част и от церемониите по възмъжаване. По тази причина сцени, представляващи митологични герой, често използват именно ловния сюжет. Добре познатия от нашите земи Тракийски конник е изобразяван именно в ловна сцена, а образът му е придружен от хрътка.  

За мен един от най-интересните факти е свързан с поставянето на стихове на надгробните плочи на домашни любимци. Тази практика е пренесена от човешките погребални практики и показва огромната роля, която е заемал домашния любимец в живота на стопаните сине само като животно, но и като част от семейството. 

Как са се развили кучетата от античността до днес?

Едно от най-любопитните неща, свързани с развитието на кучетата е огромното разнообразие във външния им вид. Още от праисторията срещаме кучета с различни размери, но едва през античността ги виждаме изобразени по съдове и произведения на скулптурата. Част от тях приличат на добре познатите ни съвременни домашни любимци, но породите са значително по-малко. В съвременният свят, за добро или лошо, имаме вече над 300 регистрирани породи кучета.

Какво е различното в отношението куче – човек тогава и сега? 

В съвременния свят вече кучетата не са натоварени с религиозна семантика, която е характерна за древността. На един съвременен човек му е трудно да си представи, че кучето може да бъде считано за животно свързано с царството на сенките и съществременно да бъде отглеждано като любимец.  

Разкажете за процеса на работа по темата

Работата бе написана по публикувани данни. При повечето археологически обекти животинските останки са били в много лошо състояние и не бе възможно да бъдат предоставени за проучването. Затова заложих основно на иконография и паралели с писмени сведения. Благодарна съм на колеги, които ми пратиха снимки на множество артефакти с изображения на кучета, които използвах за да дам сведения за иконографията. 

Кампанията „Осинови.ме“ цели да вдъхнови повече хора да осиновяват животни, както и да помогне за възпитанието на адекватна култура по отношение на отглеждането им. Според Вас по-голямо разбиране за иконографията на кучета в нашата култура ще подпомогне ли да бъдем по-отговорни към животните?

Добър въпрос. Идеята на изображенията е да въздействат на определена публика, но в днешно време много са загубили първоначалното си предназначение. Въпреки това, древните изображения могат да накарат съвременния зрител да се замисли за хилядолетната връзка между човека и животните. По лични наблюдения собствениците на домашни любимци се усмихват при вида на артефакти, изобразяващи животинки. В крайна сметка, благодарение на опитомяването на животните човечеството прогресира и трябва да си даваме сметка за това и трябва да се отнасяме към тях с грижа и уважение.

 Имате ли домашен любимец? 

Да, имам кученце на вече 8 години, което се казва Ози. Преди 8 години с майка ми искахме да гледаме куче, но тъй като живеем в малък апартамент нямаше как да имаме голямо куче. Когато отидохме да видим Ози, той беше последното останало кутре от котилото, беше на 6 месеца и никой не го беше купил, тъй като имаше проблем с едното краче. Това не ни спря, даже напротив. Макар и да се налагат доста грижи, диета и редовни прегледи, сме много щастливи, че именно той е нашето куче. 

Ще продължите ли да работите по темата? Какво бихте искала да добавите към нея, ако решите да я развивате в по-голям труд?

Ами бих искала да разширя темата, но за целта трябва да натрупам повече археологически материал. Като цяло ми е интересно да включа данни свързани с биологичното развитие на древните кучета и ако бъдещите проучвания позволят, ще се радвам да направя по-мащабно изследване. 

Като млад учен какво Ви се иска да е по-различно в България и кое е най-важно за младите изследователи в днешно време?

Да си млад учен не е никак лесна задача. Едно от най-големите препятствия е финансирането. Науката в днешно време се издържа от проекти на различни организации, съответно области, свързани с индустрията са добре финансирани, но ако интересите на човек са в сферата на културно-историческото наследство, проектите са много по-малко. Заниманието с наука предполага човек да се отдаде напълно на предмета си на изследване, което не винаги е посрещано с подкрепа от страна на близките му. 

В моята област имам късмета културното наследство на България да е  изключително значимо в световен мащаб. За жалост, научните ни изследвания имат своите слабите страни. Например, ние нямаме все още развита школа за интердисциплинарни изследвания, съответно всички проби от находки се пращат в лаборатории в чужбина. Това те ограничава ако решиш да работиш по тема, която включва тези изследвания. С кандидатстване за стипендии, специализации и програми за обмен, човек може да реализира такава тема, но пътят включва много предварително планиране.

За младите изследователи е важно да могат да споделят и обменят опит. Важно е да покажат че имат интерес към областта си, да посещават допълнителни събития, клубове и лекции на гостуващи преподаватели. Множество световно известни университети имат студентски общества, които организират международни студентски конференции. Тези конференции са чудесен начин един млад учен да се запознае с темите на колегите му в други държави и да ги разпита.

Знаем, че ще изнесете презентация на тема “Кучетата в античността и тяхната роля” в рамките на “Европейска нощ на учените 2020”, кога и къде можем да я видим?

Лекцията ще бъде на 27 ми ноември. Все още чакам да се доразберем за точния час, но вероятно ще бъде излъчвана онлайн поради сегашните обстоятелства.

Снимки: Личен архив на Стелла Николова